Наказателното право представлява система от правни норми, регулиращи обществените отношения, породени от извършването на престъпления. Българското наказателно право е кодифицирано в Наказателния кодекс на Република България. То има за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред, като за осъществяване на тази задача Наказателният кодекс определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях. Също така установява случаите, когато вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за обществено въздействие и възпитание. Тези норми се установяват от държавата и ролята им е да защитават интересите на цялото общество, като тяхното неспазване, води до търсене на наказателна отговорност от извършителя на престъплението. Наказателното право използва най-тежката форма на държавната принуда, а именно наказанието, което представлява принудително засягане на основни лични и имуществени права на извършителя.

1. Процесуално представителство и защита в досъдебна фаза на процеса:
- защита на лица от момента на задържането им и привличането им в качеството на обвиняеми от разследващите органи на територията на РБългария.
- процесуално представителство и защита по производство по взимане на мярки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда по смисъла на НПК;

2. Процесуално представителство и защита в съдебната фаза на процеса:

3. Процесуално представителство и защита на правата и законните интереси на лица, пострадали от извършени срещу тях престъпления:
- Конституиране и представителство като Граждански ищец;
- Конституиране и представителство като Частен обвинител;
- Конституиране и представителство като Частен тъжител;
- Конституиране и представителство като Граждански ответник.

4. Представителство и защита пред съответния компетентен съд – апелативен или върховен касационен съд по производства за Възобновяване на наказателни дела.