Облигационното право е клон на гражданското право, който урежда облигационните отношения, техните юридически факти, съдържание, изпълнение и неизпълнение, изменение и погасяване, респ. прекратяване.

Облигационното право изследва договорите и произтичащите от тях права и задължения. Самото понятие 'obligatio' на български се интерпретира като „обвързаност“, „задължение“, „договорка“. Договорът е съглашение между две или повече страни, които се съгласяват да уредят определени отношения помежду си. По силата на договора възниква една правна връзка между страните, която се състои от права и задължения; правото да се иска изпълнение на задължението и задължение да се удовлетвори правото.

В случай, че едно договорно задължение не бъде изпълнено или бъде изпълнено лошо (некачествено, в по-малки количества, по-късно от уговореното), правото по договора се накърнява и неговият носител придобива ново право – да търси обезщетение за понесените неблагоприятни последици. Облигационното право урежда размерите, до които може да се простре отговорността, както и условията за освобождаване от отговорност (възражение за неизпълнен договор, прихващане, погасяване по давност, опрощаване и други).

Особен въпрос на облигационното право е извъндоговорната отговорност, която се поражда от непозволено увреждане (деликт), от произшествия, причинени заради вещи на отговорното лице и др.

Залогът, ипотеката и поръчителството са правни възможности договарящите страни да гарантират допълнително своите интереси чрез уговарянето на съответни обезпечения. Съществуват правни възможности за прехвърляне на вземания (цесия), встъпване или заместване в дълг, заместване на един дълг с друг (новация) и други.

- разваляне и прекратяване на договори - извънсъдебно и по съдебен ред;
- учредяване и вписване на обезпечения и гаранции по договори – ипотеки, залози и др.;
- съдействие при извънсъдебно уреждане на спорове по сключени договори;
- процесуално представителство по съдебни дела за непозволено увреждане – обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди;
- процесуално представителство и правна защита по спорове във връзка с изпълнението на сключени договори, пред всички съдебни инстанции, особени юрисдикции и арбитраж.

Семейното право представлява съвкупност от правни норми, която е специфично обособена по предмет на регулиране. Предмет на регулиране на семейното право са семейните правоотношения: основани на брак, родство и осиновяване, настойничество и попечителство.
Понятието за брак е ключово за семейното право. Българското семейно право разглежда брака като доброволен и равноправен съюз между мъж и жена, сключен по определен от закона ред, с цел да се създаде семейство. Бракът може да се уреди при законов режим на имуществена общност, законов режим на имуществена разделност или договорен режим, определен от съпрузите чрез подписването на брачен договор.

Разводът е следващ основен въпрос, свързан с прекратяване на брака поради причини, настъпили след неговото сключване. Съществуват разводи по взаимно съгласие, при които съдът не се произнася за евентуалната вина на съпрузите и разводи по исков ред, при които вината е съществен елемент. При всички случаи разводът слага край на брака и поражда въпроси, свързани с имуществените отношения между съпрузите, упражняването на родителските права, претенции за издръжка и т.н.

Произходът и осиновяването са други ключови въпроси на семейното право. Произходът е биологична връзка между две лица, при която едното е баща или майка на другото. Съществуват хипотези, при които произходът е неизвестен и може да се установява по исков ред или чрез припознаване от страна на предполагаемия родител. Осиновяването е заместител на биологичния произход, който позволява едно дете да бъде отгледано от хора, които не са неговите биологични родители. При пълното осиновяване връзката с биологичните родители се прекъсва, докато при непълното се запазва. Възможно е при определени условия осиновяването да бъде развалено.

- консултиране и изготвяне на брачни договори;
- разводи по взаимно съгласие и по исков ред;
- консултиране при домашно насилие;
- искове за издръжка и за родителски права;
- консултиране при осиновяване на деца;
- искове за установяване на произход.

Първият ключов въпрос за наследственото право е свързан с волята на наследодателя по случай на неговата смърт. Вторият ключов въпрос е свързан със запазване интересите на неговите най-близки хора, които е разумно да се очаква, че разчитат на имуществото му или са спомагали за неговото натрупване и стопанисване. В тази връзка наследственото право очертава кръга и реда от наследници, които могат да наследят, както и наследствената маса, която остава след смъртта на наследодателя. Наследствената маса включва движими и недвижими вещи, някои права и задължения, и др. Строго лични права и задължения не могат да се наследяват – те се погасяват със смъртта на своя титуляр.

Законът посочва кръга от наследници и установява ред, по който те имат право да наследяват. Общото правило е, че семейството и по-близките роднини изключват по-далечните, а тези от еднакъв ред наследяват по равно.

Наследодателят може да измени законния наследствен ред, като състави завещание. Саморъчните завещания са изписани ръкописно, лично от ръката на наследодателя, а нотариалните – съставени от нотариус под диктовката на наследодателя и съхранявани в нотариалната кантора. Чрез завещанието наследодателят се разпорежда със своето имущество с оглед на смъртта, като определя по какъв начин да бъде наследено. Завещанието не може да засяга т.нар. запазена част, която законът защитава в интерес на най-близките наследници – низходящите, преживелия съпруг и родителите. Ако обаче едно завещателно разпореждане засяга запазенатата част или противоречи на добрите нрави, подлежи на съдебна отмяна.

- консултиране при съставяне на завещания и завети;
- изчисляване на наследствени дялове и запазени части;
- правно съдействие при откриване на наследства;
- водене на искове за оспорване на завещания;
- съдействие при разпореждане с наследствени дялове;
- извършване на откази от наследство.

Вещното право урежда имуществените отношения между лицата по повод притежаването и използването на индивидуално определени вещи. Понятието за собственост е ключово за вещното право. Собствеността е право на едно лице да владее, да ползва и да се разпорежда с определена вещ, като същевременно всички останали се задължават да не му пречат. Освен неограничено право на собственост, е възможно да съществуват и ограничени вещни права, каквото е правото на строеж (суперфиция), правото на ползване, различните видове сервитути (задължение на един имот да търпи дейността и използването на съседен имот – примерно за прокарване на водопровод). В някои случаи тези ограничени вещни права имат самостоятелен живот, а в други са обусловени от основното право на собственост.

Освен еднолична собственост – едно лице да е собственик на една вещ – е възможно да има и съсобственост между няколко лица, всяко от които притежава дялове в общата вещ. Класически пример за съсобственост е Етажната собственост в сграда с няколко самостоятелно обособени имота в нея или Съпружеската имуществена общност, която възниква при сключването на брак, или съсобствеността върху вещ, създадена с общия труд на няколко лица. При определени обстоятелства съсобствеността може да се прекрати чрез доброволна или съдебна делба.

- искове за защита на нарушено владение;
- искове за установяване на собственост;
- искове за определяне точните граници на имот;
- извършване на обстоятелствени проверки;
- учредяване право на строеж и други вещни права;
- договори за жилищностроителни кооперации;
- консултиране на етажната собственост;
- консултиране управлението на имоти;
- консултиране при сделки с недвижими имоти.

Заповедното производство е процедура пред съда, която започва с подаване на заявление и цели заявителят да събере по бърз начин вземането си, било то парично или за предаване на вещи.

При липса на оспорване от страна на длъжника по същността на претендираното задължение от заявителя, заповедното производство дава възможност за бързо събиране на тези задължения и отпада необходимостта да се води традиционния исков процес.

Заповедното производство се развива пред районния съд по местожителството на длъжника, когато той е физическо лице и по седалището дружеството, когато е юридическо лице.

В случаи на подадено заявление по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс съдът издава заповед за изпълнение в закрито заседание. Съдът извършва проверка дали искането отговаря на изискванията на закона, дали не е в противоречие със същия и добрите нрави, дали длъжникът има постоянен адрес или седалище в България, обичайно местопребиваване или основно място на дейност.

Ако съдът уважи заявлението, заповедта се връчва на длъжника от съда, с приложен към нея документ - „Възражение”. В двуседмичен срок от получаване на заповедта длъжникът може да подаде „Възражението”, с което заявява, че не дължи сумата, като не е необходимо да се мотивира. Ако в двуседмичния срок длъжникът не подаде възражение, тoва означава, че той не оспорва задължението си и въз основа на заповедта се издава изпълнителен лист в полза на заявителя.

С подаване на възражението длъжникът оспорва съществуването на задължението, а производството продължава, като заявителят подава искова молба и се провежда исково производство. В рамките на новообразуваното дело, заявителят и длъжникът излагат твърденията си и представят доказателства за съществуването или несъществуването на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение.

При условие, че заявлението пред компетентния съд е подадено на основание чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс – когато се представи документ, сред изрично изброените в разпоредбата, в тези случаи, заедно със заповедта за изпълнение съдът издава и изпълнителен лист, като по този начин предоставя на заявителя възможността незабавно да образува изпълнително производство срещу длъжника. В този случай заповедта се връчва от съдебния изпълнител.

Нормите, уреждащи заповедното производство, предвиждат защита на длъжника – отмяна поради невъзможност за оспорване и иск за оспорване на вземането, при положение че бъдат открити нови обстоятелства и доказателства от съществено значение за делото.

Ако в преклузивния двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът не подаде възражение за оспорване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила.

При условие, че е налице оспорване, чрез възражение, то същото се подава пред същия съд, който е издал заповедта за изпълнение.

Предявяването на възражението в срок е достатъчно да не влезе в сила заповедта за изпълнение и да не се издаде изпълнителен лист. Не е необходимо да се излагат съображения и аргументи обосноваващи възражението.

Търговско право е система от правни норми, които уреждат правното положение на търговците в стопанския оборот и сделките, които те сключват в това си качество. Търговското право обхваща търговията в нейния правен смисъл, който включва оборота на стоки, тяхното производство, преработка, както и дейностите, които съпътстват оборота и представляват услуги-превозни, спедиционни, банкови, застрахователни и др.

Търговското право изследва статута на търговците и осъществяваната от тях търговска дейност. Търговската дейност се свързва с предлагане на стоки или услуги, професионално, по занятие, с цел извличането на печалба. Търговец е всяко лице, което се е вписало като такъв в търговския регистър или фактически извършва търговски сделки. Качеството „търговец“ задължава лицето да води своите дела „с грижата на добрия търговец“ – като поддържа високо ниво на професионализъм, води търговски книги за нуждите на отчетността и поема пълната отговорност за вреди, настъпил от неговата дейност. Търговецът е длъжен да вписва в търговския регистър своите годишни счетоводни баланси, отчети за финансовите потоци и други данни, позволяващи да се направят обосновани изводи за неговото икономическо и организационно състояние.

Едноличните търговци по българския закон са физически лица, които са заявили, че ще действат като търговци и отговарят с цялото си имущество за осъществяваната от тях търговска дейност. Търговските дружества по българския закон могат да бъдат събирателни, командитни, акционерни, такива с ограничена отговорност. Предвиждат се специални правила, свързани с търговското представителство, посредничество, пълномощия. Съществуват редица специални правила, които забраняват нелоялната конкуренция между търговците, защитават правата на потребителите, определят минимални изисквания и отговорности при упражняването на някои търговски дейности. За разлика от обикновените гражданскоправни субекти, търговците не могат да се позовават на основания за освобождаване от свои отговорности като незнание, крайна необходимост, явно несъответствие между даденото и полученото, и други.

Несъстоятелността е друг ключов търговскоправен въпрос. Ако един търговец забави своите плащания, може да се счита, че е изпаднал в неплатежоспособност. Ако задълженията на търговеца надвишават неговите активи, е налице свръхзадлъжнялост. Всеки от кредиторите на търговец, който е забавил без основание своите плащания, може да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Съдът преценява наличието на основания за това и ако намери, че са налице сериозни затруднения в платежоспособността на търговеца, открива исканото производство. Търговецът, ако настъпи голям дефицит в баланса му, е длъжен да инициира сам такова производство. Производството по несъстоятелността има за задача да наложи мерки за оздравяване на търговеца, ако това е възможно, да предотврати разпиляване на имуществото му и ако е необходимо, да осъществи ликвидация на търговеца, като разпредели имуществото между кредиторите съгласно установения в закона ред. Останалото имущество, ако има такова след удовлетворяване на задълженията, се връща на търговеца. Ако останат неудовлетворени кредитори, търговецът се заличава и лицата, които са били свързани с управлението на търговската дейност, загубват правото си да заемат отново подобни отговорни позиции.

- консултиране при извършване на търговски сделки;
- предоставяне на правни консултации по търговски сделки;
- изработка на типови договори за търговската дейност на дружества във всички сектори на икономиката;
- процесуално представителство и правна защита по търговски спорове пред всички съдебни инстанции, особени юрисдикции и арбитраж;
- производства по несъстоятелност и ликвидации.