Търговско право е система от правни норми, които уреждат правното положение на търговците в стопанския оборот и сделките, които те сключват в това си качество. Търговското право обхваща търговията в нейния правен смисъл, който включва оборота на стоки, тяхното производство, преработка, както и дейностите, които съпътстват оборота и представляват услуги-превозни, спедиционни, банкови, застрахователни и др.
Търговското право изследва статута на търговците и осъществяваната от тях търговска дейност. Търговската дейност се свързва с предлагане на стоки или услуги, професионално, по занятие, с цел извличането на печалба. Търговец е всяко лице, което се е вписало като такъв в търговския регистър или фактически извършва търговски сделки. Качеството „търговец“ задължава лицето да води своите дела „с грижата на добрия търговец“ – като поддържа високо ниво на професионализъм, води търговски книги за нуждите на отчетността и поема пълната отговорност за вреди, настъпил от неговата дейност. Търговецът е длъжен да вписва в търговския регистър своите годишни счетоводни баланси, отчети за финансовите потоци и други данни, позволяващи да се направят обосновани изводи за неговото икономическо и организационно състояние.
Едноличните търговци по българския закон са физически лица, които са заявили, че ще действат като търговци и отговарят с цялото си имущество за осъществяваната от тях търговска дейност. Търговските дружества по българския закон могат да бъдат събирателни, командитни, акционерни, такива с ограничена отговорност. Предвиждат се специални правила, свързани с търговското представителство, посредничество, пълномощия. Съществуват редица специални правила, които забраняват нелоялната конкуренция между търговците, защитават правата на потребителите, определят минимални изисквания и отговорности при упражняването на някои търговски дейности. За разлика от обикновените гражданскоправни субекти, търговците не могат да се позовават на основания за освобождаване от свои отговорности като незнание, крайна необходимост, явно несъответствие между даденото и полученото, и други.

Несъстоятелността е друг ключов търговскоправен въпрос. Ако един търговец забави своите плащания, може да се счита, че е изпаднал в неплатежоспособност. Ако задълженията на търговеца надвишават неговите активи, е налице свръхзадлъжнялост. Всеки от кредиторите на търговец, който е забавил без основание своите плащания, може да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Съдът преценява наличието на основания за това и ако намери, че са налице сериозни затруднения в платежоспособността на търговеца, открива исканото производство. Търговецът, ако настъпи голям дефицит в баланса му, е длъжен да инициира сам такова производство. Производството по несъстоятелността има за задача да наложи мерки за оздравяване на търговеца, ако това е възможно, да предотврати разпиляване на имуществото му и ако е необходимо, да осъществи ликвидация на търговеца, като разпредели имуществото между кредиторите съгласно установения в закона ред. Останалото имущество, ако има такова след удовлетворяване на задълженията, се връща на търговеца. Ако останат неудовлетворени кредитори, търговецът се заличава и лицата, които са били свързани с управлението на търговската дейност, загубват правото си да заемат отново подобни отговорни позиции.
- консултиране при извършване на търговски сделки;
-предоставяне на правни консултации по търговски сделки;
- изработка на типови договори за търговската дейност на дружества във всички сектори на икономиката;
- процесуално представителство и правна защита по търговски спорове пред всички съдебни инстанции, особени юрисдикции и арбитраж;
- производства по несъстоятелност и ликвидации

Преобразуване на търговски дружества чрез сливане, вливане, разделяне и отделяне. Промяна в дружествената форма. Ликвидация на дружества.

1. Изменения в дружествения договор или устава отнасящи се до увеличаване на капитала с парични и непарични вноски (апорт).
2. Намаляване на капитала.
3. Приемане на нови съдружници или акционери.

1. Регистрация на клон на чуждестранни юридически лица.
- Процедурата по регистриране на дружество в България не прави разлика дали се учредява от местни или чуждестранни лица. Съгласно българското законодателство няма ограничения за размера на чуждестранния капитал на дружество, регистрирано в България.

2. Юридическо обслужване на търговски дружества - ЕООД, ООД, АД, ЕАД.
- публикуване на отчети в Търговския регистър, вписване на промени в Търговския регистър, подаване на заявления по електронен път в Търговския регистър.