Данъчното право е дял от финансовото право, който урежда постъпването на парични средства в държавния бюджет. Данъкът е публичноправно задължение, изразяващо се в невъзвръщаемо и безвъзмездно парично плащане към централния или местния бюджет, установено едностранно от държавата със закон и събирано принудително, ако се наложи. Предмет на Данъчното право са част от обществените отношения, уредени от Финансовото право, а методът е властнически. Данъчното право се занимава с обществените отношения по повод разпределение на националния доход и постъпването на парични средства в държавния бюджет – това са отношения, които имат паричен характер. Друг вид отношения са т.нар. несъщински (организационни) отношения – те възникват по повод на законосъобразното развитие на данъчните правоотношения, за което са създадени специални контролни норми и органи.

1. Представителство на физически или юридически лица, от чието име или срещу които е образувано административно производство по смисъла на ДОПК.

- представителство по производства по издаване на документи от съответната данъчна администрация и обжалване на съответните откази за издаването им;
− представителство по производства свързани с обжалване на ревизионни актове по административен и съдебен ред;
− представителство по производства свързани с принудително събиране на публични вземания;
− представителство по производства свързани с налагането на обезпечения на публични вземания;